По отношение на духа ще работите със закона на свободата; по отношение на плътта ще приложите закона на вътрешното ограничение.

Като се говори за свободата, това подразбира: по отношение на духа ще работите със закона на свободата; по отношение на плътта ще приложите закона на вътрешното ограничение. Да се ограничава човек не значи, че трябва да се измъчва. Представете си, че днес не искате да ядете, имате желание да направите опит да дадете своето ядене за този ден на някой беден човек. Друг път ще постите два дена и ще повикате двама души да ядат вместо вас. Това е малък опит за съзнателно ограничаване желанията на плътта. Обаче, от една страна, да постиш, от друга – да спестяваш, това е престъпление, а не спестяване. Някой казва: “Да спестя някоя друга пара за черни дни, да се осигуря, да се спася от бедствия и нещастия.” Спасението, осигуряването на човека не се заключава в пестенето. Когато човек иждивява, харчи нещо, той нека свободно харчи, но разумно; и когато пести, пак разумно трябва да пести. Сега хората живеят в крайности: или много харчат, а малко пестят, или малко харчат, много пестят. Някой казва: “Богат е моят баща, аз мога да ям и да пия, колкото искам.” Значи, щом баща ти е богат, ти трябва да преяждаш и да пиянстваш. Не, богатството на бащата не е дадено, за да го използва синът, дето трябва и не трябва. Бащата е богат, за да използва синът това богатство само там, дето трябва.

Пътят на желанията,
ООК - София, 26.5.1926г.