Малките отклонения произвеждат големи последствия.

Щом мисли човек, той ще може да обуздава езика си. Какъв смисъл има, ако кажеш някому няколко горчиви или обидни думи? Този човек ще се настрои като бръснач срещу тебе. Ето защо, преди да кажете някому обидни думи, помислете си, кое е по-добре: да оставите човека свободен, сам да се изправи, или с вашите обидни думи, не навреме казани, да го настроите като бръснач? Казвате: „Какво трябва да се прави, когато някой ме предизвика с нещо?“ Ще ви приведа един пример, от който можете да извлечете поука, как да постъпвате в такива случаи. Вървят по улицата двама души: единият беден, стар човек, прегърбен и с тояга в ръка. Другият, също така стар, прегърбен човек, но богат. Той върви с достойнство, с тежест, като аристократ. Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след стареца. Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене. Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах. Ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“. Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето. И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му. И старият човек се учи, и детето се учи. Казвате: „Глупава работа е тази!“ Защо бедният старец трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък? Казвам: съвременните хора правят същите грешки, каквито и детето прави. Ти си в положението на дете и отиваш да спориш с един философ, който знае много неща. Обаче този философ е благороден човек, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш. Във втория случай четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението си в някой вестник, или в някое критическо списание. Този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава. Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична! Той трябва да напише още една, по-сериозна, по-строга от първата“. Така постъпва и природата. Тя дава възможност на злото да се прояви до своя краен предел, за да се излекува. Злото не може да се лекува в началото си. Докато е в началото си, то може само да се използва, като работна сила. Следователно злото може да се използва в началото, а доброто – в своя край. Значи, на края на злото е началото на доброто, а на края на доброто е началото на злото. Такива са отношенията между доброто и злото на физическия свят. Казвате: „Какво ще стане с нас?“ – Щом престанете да живеете зле, доброто ще дойде. Щом престанете да живеете добре, злото ще дойде. Започнете ли с доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в душата ви ще настане мир, а в ума ви – светлина. Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде. Тогава вие ще кажете, че Господ и хората са ви забравили. Не, въпросът стои другояче. Вие сте направили някакво отклонение или някакъв пропуск в живота си, вследствие на което идват тези нещастия. Малките отклонения произвеждат големи последствия.

Симон Петър,
ООК, СБ, РБ - 7-те езера, 12.7.1931г.