Всеки човек трябва да се стреми да прояви мекото, топлото, красивото чувство в себе си и да престане да се занимава с външните работи, с външния свят.

Един старец от търновските села получил писмо от сина си, който следвал в странство. Като неграмотен, бащата за-несъл писмото на касапина в селото да го прочете. Касапинът отворил писмото и с груб тон прочел:" Татко, изпрати ми малко пари, защото имам нужда!" – "Виж го ти, синковеца! – казал бащата.- Оттам чак ми заповядва. Нищо няма да му пратя. Пет пари не давам за него!" Върви старецът и мърмори, недоволен от сина си.– "Чакай да се отбия при фурнаджията, и той да прочете писмото." – казал огорченият старец. Фурнаджията бил добър човек, с мек характер. Взел писмото и с тих, кротък глас прочел: "Татко, изпрати ми малко пари, защото имам нужда." – "Виж, така разбирам. Да се помоли малко, да се обърне човешки към баща си, а не да ми заповядва. Сега ще му изпратя пари, но в първия случай не бях готов пет пари да му дам." Успокоил се старецът и продължил пътя си. Както виждате, интонацията има голямо значение в живота на човека. Само душата е в състояние да изрази онова меко, красиво чувство, което се крие в човека. Всеки човек трябва да се стреми да прояви мекото, топлото, красивото чувство в себе си и да престане да се занимава с външните работи, с външния свят. Дойде ли до това състояние на душата, човек нито скърби, нито се радва. Докато скърби и докато се радва, той изразява общи състояния. Едновременно с него скърбят и се радват всички живи същества на земята: и хора, и животни, и растения. Дръжте се за тихото, за великото в себе си, в което се крие животът. Що се отнася до скърбите и радостите, кажете:" Такава е била волята Божия! Бог е наредил всичко за добро."

Вечно обновяване,
УС, ООК, СБ, РБ - София, 7.12.1927г.