Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли.

Понякой път болестта е една необходимост, трябва да излезе отнякъде. Има една изходна врата, през която болестта трябва да излезе навън. Туй място, през което болестта излиза, ние го наричаме изходен пункт на болестта. Може да те заболи крака. Някой път кракът може така да се подуе, че да образува цирка, която гнояса, и като я пробиете болестта оттам ще излезе и вие ще се освободите. Много пъти имате известни страдания от някаква болест. Разрани се устата, но туй разраняване спасява положението. След 4, 5, 10 деня, болезненото състояние се премахне. Ако тия изригвания не стават, болестта остава в организма. Болезнените състояния как се раждат? Щом започнат да ви кацат лоши мисли. Седят някои лоши мисли ни в клин ни в ръкав, не я искате, тя като муха каца. Някой път някое лошо желание дойде. Не че вие го искате, дойде отнякъде, като неканен гост, наложи ви се. Някой път, някоя лоша постъпка ви се наложи. Без да искате. Лошите желания, лошите постъпки са вече един предвестник. Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде. Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшествува с хубави мисли, с хубави желания. Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли. Светът е пълен само със светли мисли. Ние отпосле създаваме лошите мисли. Даже когато влезете в някоя къща, лошите желания и лошите мисли може така да са проникнати в стените на една къща. Вие като влезете в една болница, веднага ще започнете да чувствувате всичките болезнени състояния. Лошите мисли, които съществуват в болницата, са проникнали в стените на самата болница. Хубаво е всеки 30 години болниците да ги запалват, да изгорят и нови болници да строят. Сто години да стои една болница, тя става място дето да се разплодяват болестите. Влезете в някоя къща, казвате: „Не е приветлива, има нещо в стените на къщата.“ Щом влезете в един храм, дето ходят хората да се молят, дето е място за благодеяние, вие усещате, че излиза нещо приятно, някакво благоухание или вземете някои дървета, които живеят. Понеже в едно дърво има добри желания да се прояви, в него е вложено нещо добро. В едно дърво вие усещате, че нещо приятно лъха, излиза от дървото. Та онези от вас, които се мъчат от лошите мисли, казвате: „Търпение“ – не да търпите лошите мисли. Но трябва да ги изучавате, няма какво да носите въшката, която се е качила на главата ви. Не да започне своите научни изследвания в главата ви. Бутнете я, от главата да се премести на друго място и там да чопли, защото има едни астрални въшки. От физическите въшки вие сте свободни, но имате доста астрални въшки, астрални бълхи, погледнеш – няма нищо, ухапе те. Това са астрални бълхи. Някой път няма нищо, но главата ни сърби. Това са астрални въшки, от тях трябва да се освободите. Сега какъв е астралният гребен? На физическото поле имате гребени. Какъв е астралният гребен? Нечистите мисли образуват един серум, с който тия въшки се хранят. Никакви нечисти мисли! Вземете онзи закон. Като правило никой да не иска лоши мисли. Вие сте прави, тогава защо вие допущате една лоша мисъл за другите? Вие искате всички хора, в даден момент, да мислят по-добре за вас. Дето идете да бъдете добре посрещнат, никаква лоша мисъл да не хранят за вас. Пожелайте тогава по същият начин и вие, защо да не храните същите мисли за другите. Вие казвате: „Той е лош човек“, другият и той ще каже за вас от неговото гледище, че вие сте лош човек. Тогава, ако всинца сме лоши, как ще се поправим? То е едно самозаблуждение.

Постъпвайте съвършено!,
ООК - София, 1.2.1939г.