Ако вие вярвате, че аз каквото казвам, е вярно, и вие каквото кажете, ще бъде вярно. Ако вие не вярвате, каквото аз казвам и вие каквото казвате, няма да бъде вярно. То е съотносителен закон. Каквото аз вярвам в другите, това и те ще вярват в мене. Каквото аз правя заради тях, и те ще го направят заради мене. Каквото мислите за другите хора, така и те ще мислят, точно по вашия калъп, само в друга форма. Ще кажете, всичко, каквото Господ направи, е добро. Не че злото не съществува, но ако вие кажете, че в света съществува зло, Бог ще каже, понеже признавате, че съществува, то съществува и във вас, злото. Щом кажеш, че в света съществува зло, ето какво подразбира? Аз като отказвам злото, не че то не съществува, но като казвам, че само доброто съществува в мене, аз го отричам само в себе си. А в другите може да съществува, то е друг въпрос. Може да отрека туй, което е в мене. Туй, което е във вас, не може да отрека. Но за себе си в дадения случай или съм добър, или съм лош. Аз върша само доброто. Ама ти зло не вършиш. Аз за другите няма да мисля сега. Та практически приложете. Каквото мислите, то ще стане. Ако вие мислите, че Онзи, Който направил света, че е допуснал нещо несправедливо, намирате, че Божиите работи не са така, както трябва, вие съдите себе си. Та тук именно туй положение, дето трябва да дойде, да се спрете върху него, ако искате да прогресирате.