Всеки ден, преди да започне своята дневна работа, ученикът трябва да поздрави клетките на тялото си.

Ревматизмът се дължи на натрупване на чужди вещества в организма на човека. Изобщо, болестите са резултат на някаква аномалия, която се е породила в света на ума, или в света на сърцето в човека. И като резултат на това, някои клетки в човешкия организъм се силно индивидуализират и започват да живеят самостоятелно от другите. В някои случаи пък едни от клетките в организма се подмладяват, а други остаряват. Тия, които са се подмладили, за да могат да се хранят, да растат и да се развиват, задържат храната за себе си и не оставят за другите, вследствие на което органите, в които са тези стари клетки, заболяват. Младите клетки започват да си устройват пиршества, гуляи в организма и се увеличават бързо, както на брой, така и на големина. На тези места в организма се явяват големи нараствания, увеличавания, отоци, които медицината нарича, с общо име, тумори. И след това, тя трябва да впрегне своята лекарска артилерия, с всичките си далекобойни оръдия, за да изхвърли тия излишни вещества вън от човешкия организъм. Казвам: задачата на ученика седи в това, да подмладява всички клетки на организма си, а не само частично. За тази цел той трябва да се научи да говори на своите клетки. Всеки ден, преди да започне своята дневна работа, ученикът трябва да поздрави клетките на тялото си, като започне от клетките на мозъка, на очите, на носа, на ушите и постепенно да слиза надолу. След това ще поздрави клетките на дробовете, на сърцето, на стомаха, на червата и най-после ще поздрави себе си и ще започне работата си. Под думата „себе си", разбирам своя ръководител. Само при това положение може да се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм. Когато не познава това отношение, тази обхода към клетките на своето тяло, човек цял ден се лута нагоре-надолу, и работата му не върви добре. Той казва: не зная, какво да правя; не ми се живее! – Не му се живее, защото той не е изпълнил едно важно задължение към своя организъм. Вследствие на това, той ходи сред благата на живота, но не ги вижда, не може да ги използва. Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, не знаят, защо са дошли на земята. Те не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат да си направят голям палат, да си купят хиляди декари земя, и да подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни. Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове. Те казват: Няма защо да се занимаваме с тези предполагаеми богатства, да губим времето и силите си напразно. Тази работа не е за нас. Ако е наш късмет, при краката ни да дойде! – Съборете вашата малка къщичка и ще намерите под нея голямо богатство! Не е време сега за философстване. Ако философствате още, всичко ще изгубите. Който ме послуша, той ще спечели това богатство и ще разполага с него, както намери за добре.

По-долен от ангелите,
НБ - София, 23.10.1927г.