Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става.

Нашите предци са били в състояние разумно да използват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства. Днес българите разработват земята едва на дълбочина 25 см.: ако я разработват на 50–60 см. дълбочина, те ще открият в нея богатства за хиляди години. Има известна аналогия между разработването на земята и на човешкия мозък. Колкото плитко разработват земята, толкова плитко разработват и мозъка. Често слушате съвременните хора да си говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно. Не, дълбока философия се изисква! Земята трябва да се обърне на дълбочина 60 см. Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати. В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята. Страданията са необходими за опресняване, за усилване на елементите. Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става. Същото може да се каже и за болестите. Който е боледувал, той става по-издържлив, по-силен. Ако някой не е боледувал в живота си, организмът му е по-изнежен, по-неиздържлив. Каленият, издържливият човек има запас от енергии, с които се противопоставя на всяка болест. Този човек издържа не само на болести, на страдания и мъчнотии, но и на всяка отрицателна мисъл или отрицателно чувство, които минават през него.

Посред тях,
НБ - София, 30.10.1927г.