Болките изобщо имат за цел да се концентрира човек. Няма по-силен стимул за концентриране от болката. Болестите са един начин за концентриране. Боли те кракът – забравиш всичко, все в крака си мислиш. Опасността е друга: концентрираш се на този крак, тъй може да влезе в ума ти, че тази болест, наместо да я излекуваш, ще я засилиш. Като мислиш дълго върху болестта си, ще дойдеш до убеждението, че този крак е неизлечим. Сега, откъде идва туй второ положение? То е една несамоувереност в законите на природата. Кракът на човека – той не може да остане хром по никой начин, то е изключение. Само когато човек ще извърши едно голямо престъпление, за да се избави душата му, тогава казва Христос: "Отрежете уда" – отколкото цялото ти тяло да остане здраво, а да изгубиш Божественото и възвишеното в себе си.