Миналата неделя бяха дошли двама млади свещеници на беседа и казали: „Вашият Учител се прави на Христос.“ Че, какво значи, че някой човек е Христос? Аз мога да кажа, че съм Син Божий, че съм дошъл да изпълня волята Божия. Аз не съм дошъл да изпълня своята воля на Земята, да стана господар, но съм дошъл на Земята като един слуга. Баща ми ме е изпратил на Земята като слуга, да изпълня волята Му и да не казвам на хората нито бяла, нито черна лъжа. Същевременно да не взема за себе си нито пет пари. Какво лошо има в това? Те мислят, че искам да стана владика или някакъв патриарх. Това са човешки работи. Аз нищо човешко не искам. Ако е въпрос да искам за себе си нещо, какво ще ми придаде положението на цар? Ако съм цар, всички ще се оплакват от мене. Ако съм владика, всички ще искат да ги благословя. Един ще дойде да го благословя, друг ще дойде да го благословя, ще ми целуват ръката. Понякога съм се намирал в трудно положение. Като дойде някой да ми целува ръка, туря ми 100 лева в ръката. За да не го огранича, аз взимам стоте лева. Друг пък даде повече. С това те искат нещо. Питам ги: „Братя, защо ми туряте тез пари в ръката?“ – „Да ги дадеш на някои бедни хора. Ти знаеш къде има бедни хора, можеш да се разпоредиш с тях както знаеш и разбираш.“ По този начин те ме ангажирват като слуга, да правя добро на хората вместо тях. Ако 50 души ми оставят по 500 лева, по този начин ще се съберат 50 000 лева, които аз трябва да раздавам на бедни. Като им давам пари, бедните ще си съставят мнение за мене, че съм много добър човек. Къде ще намеря тези бедни хора, като са се научили да ме лъжат? Не е въпросът там. Но всеки човек трябва да пази чисто съзнанието си. Лесно мога да се освободя от това нещо. Как? Като прекратя целуването на ръка. След това пък ще кажат, че съм се възгордял, че не искам да ми целуват ръка. Обаче, и за едното, и за другото аз имам известни съображения. Сега трябва да направя избор, да избера от двете злини по-голямата или по-малката. От двете злини ще избера по-малката. Закон е: Малкото зло винаги има любов към голямото добро; малкото добро винаги има любов към голямото зло. Човек, който обича малкото добро, винаги ще направи най-голямото зло. А човек, който обича малкото зло, винаги ще направи най-голямото добро. Сега аз не искам да вярвате. За мене въпросът седи така, аз съм го намерил в своята опитност, че е така. Ако разбираш нещата, предпочитай най-малкото зло, за да направиш най-голямото добро. Ако предпочетеш малкото добро, тогава ще направиш най-голямото зло. Като дойде малкото добро при мене, казвам му: „Иди да доведеш своята възлюбена при мене, че и двамата едновременно да се представите.“ Тогава дигам ръцете си и ги благославям. Това значи, че ги угощавам. Значи угощавам малкото зло с голямото добро и малкото добро с голямото зло. Така разрешавам въпроса. Това е Божественият закон. Казвате вие: „Да си върви малкото зло.“ Не, било голямо или малко злото, в него има нещо добро. В голямото зло винаги има нещо добро. Това е за онзи, който разбира Божия закон. За Бога, Който всичко е създал, всичко е възможно. Това се отнася до Бога, но не и за нас.