Една молитва, една реч, една дума, една мисъл, едно чувство или една постъпка, продиктувани от любов, те са мощни сили.

Разправят за един руски владика един интересен случай. Той минал един ден покрай един овчар и го запитал: „Синко, какво правиш?“ – „Паса овцете.“ – „Пасеш овцете, но учил ли си се да се молиш?“ – „Не зная как да се моля.“ – „Как се молиш?“ – „Ето как. Турям си кривака пред мене и го прескачам ту на едната, ту на другата страна. Като го прескачам, казвам: „Господи, заради Тебе ще се помоля.“ – „Не, синко, така не се моли човек. Ти трябва да научиш „Отче наш.“ Заел се владиката да го учи и като го научил, казал му: „Ето, така ще се молиш, а няма да прескачаш кривака.“ Владиката си заминал с параход. Като започнал овчарят да се моли, видял, че забравил молитвата на едно място и решил да тръгне да гони владиката. Казал си: „Забравих молитвата. Какво да правя? Отиде новият начин на молене.“ Веднага туря кожуха си на водата, сяда върху него и тръгва по морето да гони владиката, който се е качил вече на парахода. По едно време владиката вижда, че някой тича след парахода. Вглежда се и вижда същия овчар, когото учил да чете „Отче наш“. – „Какво искаш, синко?“ – „Владико свети, забравих молитвата, която ме учеше.“ – „Моли се както знаеш. Карай си по старому.“ „Отче наш“ без любов е владиката на парахода. „Отче наш“ с любов е овчарят, който гони по морето владиката. Хората мислят, че може и без любов. Не, една молитва, една реч, една дума, една мисъл, едно чувство или една постъпка, продиктувани от любов, те са мощни сили. Или, една молитва, една мисъл, една дума, едно чувство или една постъпка, които не са продиктувани от любов, те остават безсъдържателни.

Ти си Христос, Син на Бога живаго,
НБ - София, 28.2.1937г.