Трябва да носим светлината, а светлината е вътре в човешката душа. Диханието на Бога е, което вложи в нас светлината.

Религиозните хора всякога са страдали от липса на светлина. Религиозните хора имат доста топлина, но не и светлина, но не и знание. Религиозната култура е култура на нощта. Месечината е стимул за религията. Затуй, когато някой казва: „В религията всичко се постига“, трябва да се разбира. Събраната енергия през деня растенията я употребяват, обработват я. Религията обработва богатствата, които денят носи в себе си. Най-много разделения има между религиозните хора. Когато те дойдат до омразата, ако те намрази един религиозен човек, ще те гони до 9 рода. Вземете неразположението на евреите към Христа, 2000 години не могат да се примирят. И сега като Му кажат името, като че ги бодне нещо, не могат да се примирят. Не могат да приемат, че този човек е бил пратен от Бога. Българите 500 години не могат да ги убедят, че богомилите били пратени от Бога. Казват: „Еретиците станаха причина България да пропадне.“ За бъдеще трябва една религия, която да започва с деня, но не с нощта. Защото Библията казва: „В началото Бог създаде небе и земя; и земята беше неустроена и пуста.“ Значи религията започва с един неустроен свят. Религиозното чувство казва: „Да бъде светлина.“ На сегашните хора им трябва повече светлина, на религиозните хора им трябва повече светлина. Когато говорим за любовта, казва: „Аз не го усещам.“ Не е въпрос за усещане. Светлина трябва. Любовта не е най-първо да чувствуваш топлината. Най-първо светлината трябва да дойде. Главата не е място за светлина. Главата е място за тъмнина. Вие имате съвсем друго понятие. Казва: „Аз мисля.“ Който мисли, вечерно време е. Вечерно време мислиш да не се спънеш някъде. Казва: „Аз мисля.“ В нашия ум има тъмнина. Следователно трябва да носим светлината, а светлината е вътре в човешката душа. Диханието на Бога е, което вложи в нас светлината.

Законът на Любовта,
ООК - София, 15.7.1942г.