Ако ти любиш всички хора, техните съзнания, като възприемат твоята любов, ще се съединят с твоето, и ще има единство в съзнанията.

„Всеки, който напуща жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и всеки, който се ожени за напусната от мъж, прелюбодейства.“ Какъв е смисълът на този стих? В този стих се подразбира, че всеки, който напуща Божията Любов, напуща Бога и прелюбодейства. Жената е символ на Любовта. Затова всеки, който напуща Бога и започва да живее с тази или онази жена, с този или онзи мъж, прелюбодейства. Такъв човек е изгубен вече. Най-ужасното престъпление е това духовно прелюбодеяние! Когато напуснем Любовта, т.е. великия принцип на живота, тогава, именно, смъртта иде. Това е истинското прелюбодеяние. Като четем този стих, ние не разбираме в буквален смисъл отношенията на мъжа към жената, нито отношенията на жената към мъжа, нито отношенията само на мъжа, или тия на жената отделно, нито пък отношенията на всички живи същества, но разбираме отношенията ни към Бога. Казва Христос: „Който напусне жена си, прелюбодейства“. Христос обяснявал тази мисъл на учениците, говорил им за дълбокия смисъл, който се крие в нея. Всички хора днес страдат от неразбиране на нещата. Те разглеждат всяко нещо в неговия буквален смисъл. Тази мисъл е новозаветна, и кой как я прочете, ужаси се и казва: „Ние трябва да пазим жените си като писани яйца. Любиш ли жена си, ще любиш и Бога“. Не, аз казвам, че ако любиш жена си, Бога не можеш да любиш. Но любиш ли Бога, ти не можеш да не любиш жена си и децата си, и всички същества. Ще любиш, както Бог люби. Тогава Любовта ще бъде нещо възможно за тебе, и ти няма да казваш, че „този не мога да търпя“, „онзи не обичам“ и т.н. Като човек, вярно е, че много неща са невъзможни, но невъзможното за човека е възможно за Бога. Човешката любов е частична, Божията Любов е целокупна. Под „целокупност“ разбирам единение, единство в съзнанията. Ако ти любиш всички хора, техните съзнания, като възприемат твоята любов, ще се съединят с твоето, и ще има единство в съзнанията. „Всеки, който напуща жена си, прелюбодейства.“ Този стих, преведен в широк смисъл, означава: „Всеки, който напуща Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, прелюбодейства“.

Братя в единомислие,
СБ - София, 20.8.1927г.