Колкото да се вглежда в себе си, най-после човек дохожда до убеждението, че чувствата и мислите съществуват вън от него.

Мислите и чувствата на човека имат свой специфичен произход. Например, един стар човек върви по улицата, подпира се с тояжка и мисли за онзи свят. Срещу него иде млада, красива мома. Изведнъж сърцето му трепва, и той я поглежда крадливо. Като почувствува трепването на сърцето си, той веднага започва да се осъжда, как е посмял да погледне красивата мома. Няма нищо лошо в поглеждането на красивата мома, но той намира несъответствие между възрастта си и чувството, което е трепнало в сърцето му. Старецът не трябва да се съди, но трябва да учи, да разбере, отде иде това чувство в него. Като започне да мисли, да изучава себе си, той ще разбере, че това чувство иде от самата природа, която изпраща към него особен род космическа енергия. Тази енергия съществува в природата и от време на време обхваща всеки човек, всяко живо същество, независимо от това, каква е възрастта му. Колкото да се вглежда в себе си, най-после човек дохожда до убеждението, че чувствата и мислите съществуват вън от него. Ако ги търси в себе си, той ще прилича на петел, на когото подхвърлят житни зрънца да яде. Щом ги види, петелът започва да рови с краката си, като мисли, че той сам ги е изровил. Той не подозира, че земята е доста твърда, и с ровенето си нищо няма да извади от нея. Следователно, не ровете във вашата земя, в която няма нищо. - Ама искам да изровя нещо. - Няма какво да ровиш! Това, което търсиш, не е заровено в земята. То се намира в пространството. От тебе се иска само едно: да отвориш ума и сърцето си, да възприемеш правилно.

Новите веяния,
ООК - София, 5.2.1930г.