Само разбраните неща допринасят полза. Думата Бог на български, и на френски, и на английски, и у всичките народи е дума неразбрана и трябва човек дълго време да я изучава, за да я разбере. Тя не е едно просто понятие. Духът е Бог, значи това е реалността. Това е реалното в света. Що е реалното? Бог е Дух. Това е реалността. Ти колкото и да Го отричаш и да не Го признаваш, усещаш, че има нещо, което те ограничава. Ти Го чувствуваш в себе си, ти може да се противиш, да отричаш, да се съмняваш, да философствуваш, но ти усещаш, че има нещо, което те ограничава и без което ти не можеш. И само едно сравнение може да ви дам - човек може да отрича въздуха, той може да каже: “Няма въздух, аз и без него мога.” Който престане да възприема въздуха, веднага ще усети една тяжест. Та в физическо отношение, дотолкова доколкото ние дишаме, ние живеем. Щом престанем да дишаме, животът се прекратява. Идеята за Бога е аналогична. Щом престане човек да мисли за Бога, той умира. Някой път нашият живот се обезсмисля, понеже ние търсим реалността в сенките. Ние мислим, че тоя живот, който живеем и виждаме наоколо, че това е реалното. Това е относителна реалност. Това е сянка на реалността. Сега, каква е разликата, когато човек вярва в реалността и когато вярва в сянката? Щом вярва в сянката, той става суеверен. Той се смалява постоянно, а щом вярва в реалността, той расте и се увеличава, добива знание, сила и всичко. Някой казва, че е празна работа да вярва в Бога. Той е в сенките на живота тогаз. Който е в сянката на живота, той е прав. От сенките на живота не може да се храни. Сега се изисква отличен ум, отлична светлина. Човек трябва да влезе в светлината, светлината, която разкрива присътствието на Бога. Следователно в сегашния живот всеки един, който има светлина в ума си, той ще види света, който съществува. Той ще го схване вътрешно. Понеже ние не можем да схванем тоя обширен, реален свят направо, а по отражение. Ние схващаме слънцето по светлината, която иде. А какво има на слънцето, не знаем.