В човека има два центъра при ушите. Те са едно общество от клетки, те образуват гнева. Те се гневят, не се гневим ние.

Сега трябва да се учите да не разваляте. Аз съм намерил едно нещо. Някой път казваме, да не се гневим. Аз разбирам закона, да не разваляме. Защото всякога човек разваля добрите неща в главата си. Той не оценява онова, което има. Но фактът, че се е разгневил, не всякога с гнева иде едно вътрешно разрушение на онова, което ти е дадено. Тогава ще се намерите в едно противоречие с живота. Но гневът сам по себе си, като проявление, във всеки момент разваля нещо, което му е дадено. Някой път ние го съзнаваме, някой път не го съзнаваме. Не да се яви страхът да се не гневиш, но да задържиш туй чувство, да го туриш в ново направление. Че във всеки гняв ще изгубиш нещо, което Бог ти дал. Ще кажеш, за това, което ти е дадено, този гняв ще го посрещнеш с благост, ще го погледаш, ще го укротиш, и той няма да се разгневи. Защото гневът трябва да не се гневи. Казва: "Аз се разгневих." В човека има два центъра при ушите. Те са едно общество от клетки, те образуват гнева. Те се гневят, не се гневим ние. Обаче те, като се гневят, налагат своето мнение върху мозъка. Ти следователно ще възпитаваш тия клетки, да бъдат нормални. Тяхната енергия е потребна. Ще ги възпитаваш тъй, да се не гневят, ще ги впрегнеш на работа. Като дойде да се гневиш, ще вземеш триона, ще режеш дърва или ще вземеш перото да пишеш. Ще ги ангажираш в каквато и да е работа или в научна мисъл, или молитва. Следователно ще използваш енергията в правата посока. Тъй е от окултно гледище.

Служба на уравненията,
ООК - София, 4.4.1928г.