В живота има толкова методи за разрешаване на въпросите, колкото вида хора съществуват.

Понякога хората започват с най-трудната задача – искат да разрешат смисъла на живота. Оставете този въпрос за най-после. Заемете се първо с решаването на по-прости въпроси, за които са дадени естествени методи. Запример какво ще направи заекът, ако вие го гоните и той се намери пред една река? Заекът ще се засили и ще прескочи реката. Ако гоните патица през реката, тя ще я преплава. Ако гоните птица през реката, тя ще прехвръкне над нея. Следователно всяко живо същество има свои методи за действие и то най-естествени. На същото основание и човек има методи за разрешаване на всички въпроси, но той трябва да започне от най-малките, от най-маловажните. Има хора, които произлизат от птиците, те са идеалисти. Следователно дойдат ли до разрешаването на някой въпрос, натъкнат ли се на някаква мъчнотия, те ще я разрешат чрез хвъркане. Други хора произлизат от рода на плавателните животни – те ще разрешат мъчнотиите си чрез плаване. Трета категория хора произлизат от млекопитаещите, вследствие на което те ще разрешат своите мъчнотии чрез скачане, чрез ходене, движение по земята. Тъй щото в живота има толкова методи за разрешаване на въпросите, колкото вида хора съществуват. Запример някой човек е страхлив като заек, той разрешава въпросите си като заека с бягане, с прескачане. Щом го погледне някой на криво, той веднага бяга. Сърцето на този човек постоянно трепва. Срещате друг някой, той е смел, от нищо не се плаши. И сто души да го погледнат накриво, той не иска да знае, сърцето му не трепва. Казвате: Сърцето на човека не трябва да трепва. Понякога трепването на сърцето е на място. Защо? То развива една добра черта в характера на човека. Нетрепването на сърцето понякога развива известен недъг в характера на човека. Юначеството може да се превърне в грубост, а понякога – в смелост. Страхът може да се превърне в благоразумие, а понякога – в слабост. Това са сили в природата, които имат два различни резултата. Страхът е построен върху съвестта на човека. Ако отнемете страха, соковете на съвестта пресъхват. В почвата на страха са посадени корените на човешката съвест.

Свещеният олтар,
ООК - София, 9.2.1927г.