Възрастният не се интересува много от външния свят, той се вглъбява в себе си, мисли за един далечен свят, поради което обективният ум отслабва. С обективния ум заедно отслабва и зрението. Тревогите, безпокойствата също стават причина за отслабване на зрението.

Между ума и сърцето има известно съотношение, затова човек трябва да мисли и чувства правилно. Само така той може да бъде активен, да прояви правилно своята дейност. Този закон действа и в природата. Забелязано е че ако дейността на ума отслабва, и зрението на човека отслабва. Децата имат по-силно зрение от възрастните, защото напрягат ума си, искат всичко да разберат и научат. Възрастният не се интересува много от външния свят, той се вглъбява в себе си, мисли за един далечен свят, поради което обективният ум отслабва. С обективния ум заедно отслабва и зрението. Тревогите, безпокойствата също стават причина за отслабване на зрението. Защо трябва да се безпокои човек, че може да остане гладен, да се лиши от богатството си? Всяко безпокойство на човека показва, че той не разбира законите на природата, не вярва в нея и губи опора в живота си. Едно трябва да знаете: законите на разумната природа са вечни и неизменни. Те се различават коренно от човешките. Който живее в съгласие със законите на природата, никога не се изненадва. Измени ли на тези закони, човек се обезверява и казва: Не мога да живея повече, нямам условия да се развивам и т. н. Кое дава право на човека да мисли така? Това са предположения, които не търпят никаква критика.

Дейност и замисъл на природата / Деятелность и замисълъ на природата,
МОК - София, 30.11.1928г.