Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“. Има нещо, по което човек е подобен на Бога, но поради отклонението си от правия път човек значително е загубил подобието си с Бога. Например, човек се съмнява в своя Създател, а Бог никога не се съмнява в своите създания. Той знае, че рано или късно човек ще се върне в пътя на своето отклонение. Като знае това, Бог е готов всякога да помага. Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не. Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота. И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него. Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах. Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да се получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух – 20 вдишки в минута. Значи за една минута той получава 20 подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо; като издишва, той дава и на другите от това, което е получил. По този начин човек приема и изявява любовта си. Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска Любов.