Днес ти никъде не можеш да погледнеш в съвременния свят, без да не се разврати ума ти. Накъдето погледнеш, все ядене и пиене, навред бирени чаши. Другаде погледнеш, ще видиш някоя жена със своите гънки на лицето, с особеното й изражение, със своята особена хубост. Турците в този случай казват: благословение е да гледаш хубостта на такава жена. Те си имат на турски език специален израз, който мъчно може да се преведе на български език. Онези, които знаят турски език, нека го преведат на български на тия, които не знаят. Срещнете някоя мома, намирате я внимателна, красива и си казвате: хубава е тази мома, очите, устата й са хубави, устните й са червенички и т.н. Не е лошото в това, че се възхищавате, но лошото е в желанието, което се явява. И започва някой да се овъртва около нея. Желания има в този човек. Така и вълкът има желание да пипне овцата, че после да я изяде. И лисицата има желание да пипне най-хубавата кокошка и да я изяде. Някой човек погледне къщата на своя приятел, хареса я и веднага я пожелае. Казва: да имам и аз такава къща! Слушате че някой свири хубаво и вие казвате: да мога и аз да свиря така. Да, тия желания именно развращават хората. Идейното седи на това, когато излезеш вечерно време, да погледнеш на звездите, без да се породи у теб желание да ги пипнеш, нито да ги целунеш. Излезете ли денем да се попечете на Слънце, да не се породи у вас желание да целунете, нито да пипнете Слънцето. Кажете си: много хубаво е това Слънце, приятно е да си попечеш гърба на него! Значи, идейни неща са тия, които са достояние на всички еднакво. Достатъчно е да си отворите очите и да погледнете към небето за да се зарадвате на Слънцето.