Човек трябва да носи велик морал в себе си, да бъде снизходителен към всички хора, както е снизходителен към себе си.

Когато говорите за живота, за любовта, разглеждайте ги принципално. Разглеждате ли нещата от лично становище, вие сте в областта на временното. Разглеждате ли ги принципално, вие сте в областта на вечното. Ако един светия дойде в дома ви и обикне дъщеря ви, мислите ли, че той ще й напакости? – Не, той ще я повдигне, ще внесе в ума й нова мисъл, ново разбиране. Добрият, светият човек не може да причинява пакости на хората. Той може само да раздвижи съзнанието на човека, да го пробуди, за да види ясно, че е попаднал в крив път. Понякога човек се срамува от себе си. – Защо? – Срещнал е на пътя си някой светия, който със свещта си е осветил живота му. От този момент той вижда ясно, че не живее добре и се срамува от постъпките си. Ако светията дойде със свещта си и посочи погрешките на дадена култура, престъпление ли върши той? Някой художник си въобразява, че е гениален. Той излага картината си на изложба и мисли, че всички хора ще се възхитят. Обаче, един прост човек гледа картината и казва на художника: Има нещо, което дразни окото ми. Не ми се харесва нещо в картината. Ако художникът е разумен, ще се вслуша в забележката на простия човек и ще види, че той наистина е бил прав. Човек трябва да носи велик морал в себе си, да бъде снизходителен към всички хора, както е снизходителен към себе си. И ученият, и простият имат право да дават мнението си. Разумният ще ги изслуша и ще отдаде правото на единия от тях. Като ученици, вие трябва да бъдете снизходителни едни към други, да не се съдите. Някой върви по планината и се удари в един камък. Трябва ли да го съдите за това? Погрешката не е в камъка, нито в този, който се е ударил. Камъкът е на мястото си, а този, който върви по планината, той трябва да внимава, къде стъпва. Като види някой камък, той трябва да повдигне малко крака си, да прескочи камъка или да го заобиколи.

Ценности на любовта,
СБ, РБ - 7-те езера, 27.7.1938г.