Всяка сутрин, когато слънцето изгрява, човек трябва да вземе перото си – своя ум, да го натопи в мастилото на сърцето си и да напише нещо хубаво в книгата на своя живот.

Как познавате, че някой човек е придобил живота? Животът се познава по уханието, което излиза от него. Всеки човек, който носи живот в себе си, е подобен на цвят, който току що се е разцъфтял и разнася надалеч своето благоухание. Той отваря цвета си към слънцето на живота и благодари за благата, които му са дадени. Това наричаме ние правилни отношения на човешката душа към Бога. Щом благодари на своя Създател, човек се връща между подобните си, да раздава от Любовта, от благото, което е получил. Кой не обича цвете, което благоухае? Тъй щото, искате ли да ви обичат, вие трябва да имате някакво съдържание в себе си. Интересна и любима книга е тази, в която е написано нещо хубаво. Не те ли обичат хората, това показва, че в тебе не е написано нищо хубаво. Щом съзнаеш това, иди веднага при Бога или при светлите и възвишени същества, и помоли да напишат нещо хубаво в тебе. В краен случай ти сам напиши нещо хубаво в себе си. Всяка сутрин, когато слънцето изгрява, човек трябва да вземе перото си – своя ум, да го натопи в мастилото на сърцето си и да напише нещо хубаво в книгата на своя живот. Не пише ли всеки ден нещо ново в своята книга, човек ще се обезсърчи и ще каже: „Нищо не съм постигнал“. Това значи: „Нищо не съм писал“. Щом съзнаваш, че нищо не си писал, вземи перото и пиши. – „Ама не мога.“ – Щом не можеш, ти трябва да умреш, отново да оживееш и да влезеш в новия живот.

Един и същ,
ООК - София, 22.10.1930г.