Всеки трябва да се освободи от анормалностите, които съществуват в съзнанието му.

Ако искате да си съставите правилно понятие за човека, трябва да изучите онези сили, които функционират в мозъка. И за да може мисълта на човека правилно да функционира, мозъкът трябва да бъде в изправност. Ако предната част е нормална, мисълта функционира правилно. Но някой път се случва задната част, областта на чувствата да не е в нормално състояние. Чрезмерната набожност е друго ненормално състояние. Ако тази набожност е подтик да пожертва всичко за човечеството добре, но ако тази набожност е само за негово благо, тя не е на място. Ако обичаш един човек, за да се ползваш от неговото богатство, е едно нещо, а ако искаш да го пазиш за цялото човечество, ако мислиш за него безкористно, то е съвсем друго нещо. Без да хвърлям какъв да е упрек на хората, констатирам известен атавизъм, наследствени черти от ред раси, които са живели преди тази раса. И достатъчни са само съответни условия, за да се прояви в човека известен атавизъм. Вземете за пример гордостта у човека. Тя е едно болезнено чувство. Самоуважението е едно естествено чувство у човека, за да се пази достойнството му, а гордостта е едно анормално състояние. Горделивият винаги се изтъква, мисли, че като него друг такъв няма и само той има право. Каквото каже, туй трябва да стане: мнението на другите е на втори план. Съвсем друг е човекът на самоуважението. Той казва своето мнение, без да го налага. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следват. Той дава право на всеки човек, но личните му чувства са доста развити. Той лесно се обижда и страда от това, което е признак, че личните му чувства са в болезнено състояние. При това положение, мозъкът може да заболее от някакво психическо разстройство. Тъй както човек често може да прихване хрема, така и хората от честолюбие само страдат. Стават подозрителни, най-обикновени прояви на хората приемат като обидни. Разбира се, от прекалено честолюбие страдат. Всеки трябва да се освободи от анормалностите, които съществуват в съзнанието му. Когато човек е религиозен, има голяма опасност да развие гордост в себе си, защото по-горделви хора от тях няма. Най-горделивите хора са религиозните. И по-добри от тях няма, но и по-лоши няма. Защото те казват: Ние сме синове Божии. Казва някой: Знаеш ли кой съм аз? Хубаво, ти си син Божий, но като не вършиш волята Божия, какъв син си? Някой казва: Аз съм свободен. Но да си човек, това значи да живееш за цялото човечество. В цялото човечество има нещо възвишено, благородно. Но в развитието на човека има нещо анормално, което произтича от сегашните физически условия, в които се намираме. Някой път ние съжаляваме хората, които са родени при лоши условия. Обществото трябва да подобри тия условия, за да им се помогне. То трябва да разбира тия закони.

Сляп от рождение,
НБ - София, 13.11.1932г.