Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива да гледа някой американски борец. Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята. И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това. И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме?“ – „Не те познавам!“ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога?“ – „Благодаря ти за плесницата. Тази плесница в мене събуди заспалите сили. Признавам те сега за мой учител.“ Ако ти от плесницата на съдбата не можеш да научиш един урок… Не да мислиш защо те е плеснала, но да започнеш да изучаваш нейните пътища. Ти един ден ще станеш силен човек.