За в бъдеще хлебарите трябва да бъдат светии, нищо повече. Човек, който меси хляба на хората, трябва да бъде светия, да е живял двадесет години в пустинята, да е чист в мислите си.

Вие ще кажете: Защо трябва да страдаме? Аз не поддържам страданието. Страданието е един период вметнат в човешкото развитие. Временно е страданието. Писанието казва: Ще дойде ден, когато страданието ще замине от света, сълзите ще изчезнат и ще остане нещо положително на мястото на страданията. Но докато дойде този ден ние трябва да се подготвим за новата епоха. Какви ще бъдат разбиранията на новото човечество? Сега казваме: Който има пари, да ги държи в своята кесия. Е, добре тогава. Според Новото учение всеки човек сам ще си оре нивата, сам ще я сее. И което изкараш, от него ще ядеш. Не само това. Казвате: Дали ще взема чуждия хляб? Не, сам ще посееш нивата си, сам ще я ожънеш, сам ще я овършееш, и каквото изкараш в повече, от него можеш да дадеш. То ще бъде като един подарък от това, което ти си изработил. Сега ние ядем чуждия хляб, този, който другите хора са изработили. Земеделецът казва: На мене ли се даде тази работа, по 12 часа да ора земята, да изкарвам хляб, че да го продавам на онези търтеи. И като ядеш този хляб, се огорчаваш. И не е само това, който мели житото е недоволен, който пече хляба е недоволен. Какво можеш да очакваш от такъв хляб? Само недоволство. Престъпление вършат тези, които като приготвят хляба, мърморят, ядосват се. За в бъдеще хлебарите трябва да бъдат светии, нищо повече. Човек, който меси хляба на хората, трябва да бъде светия, да е живял двадесет години в пустинята, да е чист в мислите си. Който меси хляба да каже: Господи, дай здраве на тези, които ще го ядат. Сегашните хлебари гледат само да произвеждат хляба. Някой път като ми донесат гевреци, аз давам на моята котка, на специалист ги поверявам. Ако тя яде, и аз го ям, ако тя не го яде, и аз не го ям. Чудно нещо, понякога като й давам нещо, може да е гладна, не яде. Някой хляб яде, друг не яде. Казвам: тази котка е специалист, умна е. Тя разбира кой хляб е хубаво приготвен и кой не е. Аз следя нея: щом не го яде и аз не го ям, давам го на другите. Вие казвате: Учителят е много щедър. Не съм от щедрите, искам да се освободя.

Сляп от рождение,
НБ - София, 13.11.1932г.