Никой в света не живее за себе си. Най-първо човек живее за Божественото. Човек е пратен да живее за Божествения свят. Ако се учи човек, трябва да се учи за Божественото в света. Трябва да се радва на знанието си, трябва да се радва на своите чувства, трябва да се радва на своите постъпки. От радостта на постъпките, чувствата и мислите зависи неговото здраве, зависи неговото щастие.