Казвам: Когато се натъкнеш на злото в себе си, воювай! Когато дойдеш до добрите сили в себе си, работи! В това седи геройството, юначеството на човека.

Днес в целия свят се проповядва Христовото учение, но същевременно се казва, че не е дошло още времето да се приеме и приложи това учение. Хората изучават богословие, говорят за вяра в Бога, но като дойде до приложение, виждат, че тяхната вяра не може да ги спаси. Някой казва, че вярва в Бога, но като направи едно престъпление, законите на държавата го хващат, съдят го и го турят в затвор. – Ама аз вярвам в царя, в държавата. – Вярата е едно нещо, а спасението – друго. Да вярваш, това е твоя длъжност. Да се спасиш, това значи, да знаеш законите на държавата и да ги изпълняваш. Като вярваш в Бога и Го обичаш, ти ще изпълняваш Неговите закони и ще бъдеш спасен. Вярване, което е наложено чрез закон, чрез указ, е суеверие, което не принася никаква полза. Суеверието не спасява, но и вярата сама не спасява. Вяра без любов нищо не е. Затова ние казваме: Люби Бога! – Може ли да любим Бога? – Може. Единствената привилегия на човека пред другите животни седи в това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява волята Му. Който спазва тия неща, той не може да върши престъпления. Кой цар иска поданиците му да вършат престъпления? Всеки цар се радва на ония свои поданици, които от любов към него изпълняват законите на държавата. Всеки гражданин, който от любов към своя цар изпълнява законите на неговата държава, той ще бъде готов да изпълнява и волята Божия. Сегашните хора не изпълняват нито законите на държавата, нито Божествените. Те са готови само да се бунтуват, да бушуват в себе си против природата, против живота, против света, че не бил създаден, както трябва. Казвам: Когато се натъкнеш на злото в себе си, воювай! Когато дойдеш до добрите сили в себе си, работи! В това седи геройството, юначеството на човека. Какво правят съвременните хора? Като се натъкнат на злото вън или вътре в себе си, те се готвят да се хвърлят от канари, да се убиват или да се давят. Вместо да мислят, как да се убиват, по-добре нека отидат на нивата да копаят, да изработят нещо. Разумният човек ще отиде на нивата, ще копае и ще си каже: Светът е Божий. Аз ще работя, ще живея и ще благодаря за това, което Бог ми е дал. Като изгуби вярата си, като изгуби смисъла на живота, човек казва: „Човек за човека е вълк." Тази пословица не е права. Първоначално човек за човека е бил брат, но отпосле, когато е изгубил любовта и вярата си към Бога, той е казал, че човек за човека е вълк.

Другата събота,
НБ - София, 26.5.1929г.