Един от древните царе запитал един философ: Кое е най-голямото благо в света? Царят мислил, че философът ще му отговори, какво най-голямото благо в света е богатството, или знанието. Философът отговорил: Най-голямото благо в света се заключава в знанието на човека да се изпразва. Царят казал на философа, че не говори истината. Не се минало много време, стомахът на царя се задънил, и трябвало да прекара в това положение цели десет деня. Като се освободил, той казал: Най-голямото благо в света седи в изпразването. — Няма по-голямо благо за човека от това, да знае как да се изпразва. Няма по-велика наука от тази, да знае човек как да се изпразва от злото, от съмнението, от омразата, от лъжата, от всички отрицателни качества в себе си. Отрицателните състояния в човека са излишъци, от които той непременно трябва да се освободи. Лесно се подава човек на тях, но страшни са последствията им. За да се повдигне човек, да запази достойнството си пред себе си, да бъде герой в живота си, той трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено.