Вярвайте в Божественото. Чрез Него ще схващате интуитивно нещата. Интуицията е Божествено чувство в човека. Тя му говори с тих глас и го предпазва от лоши мисли и деяния.

Като наблюдавам лицата на хората, виждам някои несиметрични черти в тях. Не се занимавам с дисхармонията в тях, не се спирам и върху лошите черти на лицата им, но казвам: Има фатални линии в човешкото лице, има и щастливи линии, които ту се явяват, ту се скриват. Затова човек някога се харесва, някога не се харесва. Оглеждайте се често и, като видите нещо фатално в себе си, не се гледайте. След това пак се огледайте и, ако видите същата линия на лицето си, скрийте огледалото. Оглеждайте се, докато се харесате. Започвате да се чудите, отде е дошъл този нов човек, с хубави очи, с хубав нос, с хубава уста. Това са онези живи, подвижни линии на човешкото лице, които постоянно се явяват и изчезват. Така те се отразяват и на вътрешния живот на човека. Следователно, в света съществуват две течения: силно и слабо. От центъра на земята иде едно течение, а другото от небето, от разумния свят, от центъра на слънцето. Първото течение е долното, което носи нещастие; второто течение е горното, което носи щастие. Ако се намериш между двете течения, ще бъдеш смазан. Никога не заставай на пътя на тези течения. В този център може да се спре само Бог. Щом се срещнат двете течения, явява се искра. Земното течение умъртвява, а слънчевото възкресява. Ако застанеш на този кръстопът, само вярата в Бога може да те възкреси. Бог ще те тури настрана и ще те избави от огъня на тези две течения. Неразположен си някога – попаднал си под влиянието на лошото течение. Ти не можеш да се освободиш от него, докато не се обърнеш към Бога. Той ще ти помогне да заемеш дясната страна, а оттам да минеш в горното течение. Ще приведа един пример за подкрепа на мисълта, как Бог спасява. Един свещеник пътувал за Варна с кола. По пътя конете се подплашили и почнали да бягат. Пред тях се изпречила голяма пропаст. За да избегне пропастта, свещеникът скочил от колата и паднал. Но каква била изненадата му, когато усетил под главата си нещо меко. Това било къртичина. До къртичината стоял голям камък. Като се окопитил от падането, свещеникът се огледал и видял камъка. Той си казал: Каква разумност, какво Провидение! Ако къртицата не беше направила своята къртичина и ударих[?вр.] главата си в камъка, нищо нямаше да остане от мене. – Какво показва това? – Божията предвидливост. Бог отдавна е предвидил този момент и поставил къртицата на това място, да спаси главата на свещеника. Това е великият Божествен план, който предвижда нещата. Вярвайте в Божественото. Чрез Него ще схващате интуитивно нещата. Интуицията е Божествено чувство в човека. Тя му говори с тих глас и го предпазва от лоши мисли и деяния.

Обходата,
ООК - София, 31.5.1933г.