От човека зависи кой път да избере и като избере един или друг път, как да използува благата, които му се дават.

Като ученици вие трябва да бъдете носители на красивото и възвишеното в света. В Школата се дават ред случаи, дето можете да прилагате вашите мисли и чувства. Например някой от учениците се проявява неправилно: започва да буйства, да изопачава истината, да злослови по адрес на новите идеи, на новото учение. Това са неща, допуснати от разумния свят като предметно учение. Учениците трябва да се учат от тия неща. Ако в обикновените училища учителите си служат с пособия като предметно учение, колко повече това е необходимо за такава велика Школа, каквато е тази, която следвате. Много образци ще изпрати невидимият свят като предметно учение за учениците, било положителни или отрицателни, но вие трябва да прилагате знанието си, да се учите от тях. Ако прилагате добрите си мисли и чувства, и вие ще се ползвате, и на онези, които са послужили за предметно учение, ще помагате. Ако не прилагате това, което сте научили, нито вие ще се ползвате, нито те ще се ползват. – Ама защо се явяват такива неправилности между учениците? – Всичко, което става в Школата, е допуснато. Това са задачи за разрешаване, които вие можете да решите. Те са задачи и за вас, и за онзи, който неправилно се проявява. Някоя сестра се проявява неразумно. Защо? Тя не е просветена още, не разбира идеите и ги изопачава. – Защо трябва да бъде така? – Това е въпрос, на който не може да се отговори. В древността един цар срещнал една млада, красива жена. Той харесал тази жена и я взел при себе си. Оказало се, че тя била жена на един беден човек, който нямал никаква радост в живота си освен нея. Бедният тръгнал подир жена си, плакал, молил се да му я върнат. Като видял нещастието на този беден човек, царят го извикал и му казал: „Ето, вземи жена си и върни се назад.” Защо плаче този човек? – Взели му нещо, което го правило щастлив. Царят върнал това, което взел. Вие можете ли да върнете на човека това, което му е отнето? Следователно когато видите някаква неправилност в Школата, че някой се е отклонил от правия път, т. е. изкривил малко пътя си, не питайте защо става това, не хвърляйте камъни върху него, да увеличавате спънките му, но помагайте му по някакъв начин да се почувства като в свой дом, между близки, които се интересуват от неговото положение. Не му ли помогнете вие, отвън ще дойдат хора да му помогнат, но те ще го изопачат, ще го използуват за свои лични цели. Много противници на Божественото учение чакат вън от Школата, да пипнат някоя жертва в ръката си, да спечелят нещо от нея. Не е лесно да станеш жертва на някого. Това значи, да попаднеш в ръце на хора, които ще те ограбят. – Какво ще ограбят? – Ще ограбят сърцето ти, ума ти, ще поробят душата ти и ще те изхвърлят на пътя като парцал. И след големи страдания най-после тази жертва ще се върне в пътя, който носи живот, светлина и свобода. Божественото учение обаче няма жертви и не иска жертви. Там има само служители. Казано е в Писанието: "Няма човек в света, който да е оставил майка и баща заради мене, да не е получил стократно." Не е имало случай в аналите на човечеството да служи човек на Бога и да не му се е въздало стократно. Обаче служи ли на човека, не е било случай да не му се отнеме стократно. От човека зависи кой път да избере и като избере един или друг път, как да използува благата, които му се дават.

Състояния на материята,
ООК - София, 2.2.1928г.