Търговията е само метод, как да прекара човек на земята. Че някой бил свещеник, учител или лекар – това са методи за работа.

Казвам: който иска да развие някои свои дарби, той трябва да се свърже с разумната природа, да разбере нейните закони и да върви съобразно с тях. Всеки закон крие в себе си известни методи, а зад всеки закон пък има по един принцип. Някой иска да стане търговец. Това не е произволно. За да станеш търговец, трябва да отговаряш на известни условия. Ти искаш да станеш учен – химик, естественик, лекар – и това не е произволно. За тази цел се изисква нещо от човека, на което той трябва да отговаря. Това не се отнася за хора без дарби, без способности. Ние говорим за хора с дарби, надарени с живот, понеже тия хора коренно се различават от животните. Така и животните се различават едни от други: животът на млекопитаещите се различава от този на птиците; животът на птиците се различава от този на рибите и т.н. Някои учени казват, че животът бил един и същ. Ако е въпрос за живота по отношение на Първата Причина, така е, но понеже всички живи същества са следствие от тази Причина, тогава животът на всички същества е различен. Следователно, законите на природата, които познаваме, още не са същинските, те са следствия от истинските закони, но между тях има още много следствия. При това, учените са забелязали, че в законите, които те познават, има изключения. Там дето има изключения, това вече не е закон, това е причина. Причина, в която има изключения, не е същинска причина, но е следствие. Така разсъждават истински учените, така разсъждават великите хора, които нито книги пишат, нито за авторитети минават, нито имената им са известни, обаче, те направляват света. Тия учени не се интересуват от това, дали имената им са познати в учения свят, защото считат това нещо за временно. Че някой бил търговец – в търговията не е смисълът на живота. Търговията е само метод, как да прекара човек на земята. Че някой бил свещеник, учител или лекар – това са методи за работа. Това показва, че има хиляди методи, по които човек може да живее, да работи, или да се прехранва. Оттук може да се извади следното разсъждение: Първичната Причина, или Великото, Разумното Начало, което е създало цялата вселена, което е наредило всичко в живата природа, е предвидило нещата, вследствие на което в тези наредби не може да се допусне никакво изключение. Там, дето се забелязва най-малкото отклонение, най-малкото нарушение, най-малкото изключение, това говори, че този свят не е чисто Божествен, в него не оперира само Бог, но и други някакви същества. Това, което Бог е създал, е съвършено. Понякога и ангелите, които, по отношение на хората са много учени, правят малки погрешки. Защо? Защото, по отношение на Бога, те са несъвършени, а грешките са присъщи на несъвършените същества.

До край,
НБ - София, 12.2.1928г.