Сега, какво изисква новото учение от човека? – Безстрашие, смелост. Когато дойде лекарят да лекува счупения крак на някой човек, той веднага ще разбере, герой ли е този човек, или не. Ако болният се съгласи лекарят да намести крака му без упойка, той минава за герой. Иска ли да го упоят, той не е герой. И тогава за него не остава нищо друго, освен да легне на операционната маса и да диша от упоителната течност, докато изгуби съзнание. Това показва, че този човек е непостоянен, страхлив и неустойчив. Някои хора, при изпадане в дълбок магнетичен сън, могат лесно да се лекуват. Ония, на които съзнанието е будно, могат да се лекуват само с мисълта си. Щом заболеят, те веднага се издигат в мисълта си и там изправят грешката си, която е причина за болестта им. После те слизат в сърцето си, където също изправят грешката, която е причинила болестта им. Най-после те слизат в областта на волята си и там изправят грешката си. След това казват: „Да бъде волята Божия!“ Щом кажат така, болестта или мъчнотията им изчезва.
Ония, на които съзнанието е будно, могат да се лекуват само с мисълта си.
Етикети:
Б-Л,
Воля,
Волята Божия,
Изправяне на погрешки,
Мисли,
Непостоянство,
Смелост,
Страх,
Съзнание,
Сърце