Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост. Дето върви този човек, навсякъде ще го придружават разумни, светли същества. Ангели с мечовете си ще го пазят.

Мнозина казват: Какви са разбиранията на човека за живота, не е важно. Важно е човек да живее. – Да, но ако човек разполага с такава наука, на която корените са горчиви, няма да мине много време, и плодовете на неговата наука ще станат горчиви. Щом плодовете на човешката наука са горчиви, те ще вгорчат и живота на човека и ще го уморят. Покажете един човек в света, който, след като е имал някакви тревоги – било на службата си, било в семейството си, или където и да е, да е свършил живота си добре. Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания. Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост. Дето върви този човек, навсякъде ще го придружават разумни, светли същества. Ангели с мечовете си ще го пазят. Кой ще смее да посегне на него? За всеки човек, който вярва в Бога и Го люби, казано е в Писанието, че косъм няма да падне от главата му без волята Божия. Вярата, за която говоря, подразбира онази абсолютна вяра, която носи в себе си безсмъртие, която разполага с истинско знание.

Пасха Господня,
НБ - София, 1.12.1929г.