При всяка своя постъпка той трябва да следи какво е разположението му.

Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки? Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора. Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки. Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си. Не е ли придобил още тази мярка, той постоянно греши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вътрешен живот. Дисхармоничното състояние в човека показва, че той е изправен пред своите криви постъпки, за които трябва да плаща. Природата е строга и взискателна към всеки, който нарушава нейния ред и порядък. Тя веднага му поднася полица да плати дълга си. И тъй, иска ли да бъде здрав, човек трябва да прилага в живота си мярката, с която природата си служи. За да знае дали правилно прилага мярката на природата в постъпките си, човек трябва да се изучава вътрешно. При всяка своя постъпка той трябва да следи какво е разположението му. Най-малкото неразположение, скрито дълбоко в човека, показва, че той е нарушил тази мярка, като я продължил или скъсил. В това отношение човек сам може да преценява постъпките си. Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него. Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни. Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него. Невъзможно е също той да е недоволен от себе си, а хората да са доволни. Като казвам това, имам предвид онзи човек, който прилага мярката на природата към себе си. Този човек има вярна преценка за нещата и не се лъже нито в себе си, нито в другите хора.

Проява на Любовта / Чувството на любовта,
ООК - София, 8.1.1930г.