Докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни. В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма.

Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва от една страна да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък. И ако давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо. Опасни са добрите хора! По-опасни от тях няма. Казвате: Как е възможно добрите хора да са опасни? Например водата, която е благословение за хората, в даден случай тя може да им причини ред нещастия. Ако тази вода е дълбока един метър, в нея може да се удави вашето любимо дете. Ако тя е дълбока четири-пет метра, и вие можете да се удавите в нея. Следователно докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни. В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма. Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода. Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава. Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо. Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето. Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо. Щом заспа, т.е. щом се качи горе, веднага се яви буря в морето и вълните заливаха лодката. Учениците Христови се уплашиха да не потънат. Като се събуди Христос, т.е. слезе отгоре, морето отново се укроти.

Великата задача на човека,
ООК - София, 16.2.1927г.