Не обръщайте внимание на човешкия крясък, нито на вашия крясък.

Хората говорят на един неразбран език. Аз превеждам така. Когато някой ми казва: "Ти си лош човек", аз разбирам: "Учен човек си, човек и половина, имаш стремеж към Бога, имаш условия." Когато казва: "Съжалявам, че те срещнах", аз превеждам: "Много ми е приятно, че те срещнах". Ако направя крив превод, ще се скараме. Когато Бог ми говори, едновременно и хората ми говорят. Кого трябва да слушам? По какво се отличават тези два говора? Бог говори тихо, а хората силно, понеже, ние живеем във външния свят и силното говорене прави впечатление. А Бог, понеже живее във вътрешния свят, говори тихо и ни казва: "Не се тревожи, не се безпокой! Тези работи ще се оправят." Тихо говори Той. (След това Учителя изговаря много силно, почти с крясък) Как ще се оправят? Това е човешкото, вътре във вас. Всички вие обръщате внимание на силните неща. Не обръщайте внимание на човешкия крясък, нито на вашия крясък. Като дойдат големи страдания – това е крясъкът на вашата плът, а като дойде малкото страдание, тихото страдание – това е състоянието на вашия дух. Това са практически неща.

Срещата на Любовта,
ООК - София, 6.11.1935г.