Както физическото тяло не е еднакво развито във всички хора, така и останалите тела в човека не са еднакво развити. Това показва, че на човека предстои голяма и велика работа – да развие всички свои удове до съвършенство.

Според философията на източните народи, човек има седем тела, от които три главни – физическо, астрално и умствено, а останалите четири – допълнителни. Щом е така, той трябва да има по седем органа: седем глави, седем сърца, седем стомаха, 14 очи, 14 уши и т. н. Каквито органи има физическото тяло на човека, такива трябва да имат и останалите тела. Те няма да бъдат еднакво устроени, но ще изпълняват подобна служба на физическото. Знае ли човек, къде се намират тези органи и как да се ползва от тях? Значи, щом се говори за седем тела, те все ще приличат по нещо на физическото. Като се говори за астрално и ментално тяло, т. е. за сърдечно и умствено тяло, мнозина ги отричат, в смисъл на неразвити тела. Те казват, че човек е развил и продължава да развива само физическото си тяло. Всъщност, не е така. Човек носи всичко в себе си, но известни сили са в потенциално състояние, а други – в кинетическо. В яйцето се крие всичко. Щом пилето се излюпи, казваме, че то е вече в динамическо състояние, но крие в себе си множество сили в потенциално състояние. Следователно, докато е на земята, човек работи главно с физическото си тяло – най-подходящ инструмент за земята. Обаче, той мисли, чувства, търси причините и последствията на нещата. С какво мисли човек? – С умственото си тяло. С какво чувства? – С астралното си тяло. – С какво издирва причините и последствията на нещата? – С причинното си тяло. Както физическото тяло не е еднакво развито във всички хора, така и останалите тела в човека не са еднакво развити. Това показва, че на човека предстои голяма и велика работа – да развие всички свои удове до съвършенство. Сега, не е въпрос да се разисква върху твърдението, дали човек има седем тела, или само едно. Разискване, което отива към критика, не ползва човека. Критиката е спомагателно средство на науката, но не е наука. Важно е, че човек е създаден така, както и природата. В това отношение той представя малка вселена, малка природа. Да мисли човек, че е създаден по образа на природата, че е едно с Бога, това не е противоречие, но действителност. В Битието е казано: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“. Като изучава природата, човек познава себе си. Той е свързан с нея, а тя се отразява в него, като в огледало. При това положение, естествено е за човека да изучава природата в малък мащаб, в себе си, отколкото в голям мащаб, отвън.

Закон за постижение / Методъ за реализиране на желанията,
МОК - София, 12.10.1928г.