Един човек, когото осъдили на смъртно наказание, но после помилвали, ми разправяше своята опитност. Той бил осъден на обесване. Като закачили въжето на врата му, той усетил такова чувство, като че вселената се пръска, като че нещо страшно голямо се разрушава. Никога в живота си не бил изпитвал такова страдание. Това състояние траяло само няколко минути и после настанало в душата му необикновен мир. Той си казал: „Да става каквото ще. Нека се разруши всичко." Той усещал, че зад това, което се разрушава, има нещо друго, което не се разрушава. Разрушава се човешкото, но зад него има нещо друго, както зад черупката на яйцето има нещо, което не се разрушава. То е друг един свят неразрушим. И после, като останал жив, той казал: „Аз сега разбрах смисъла на живота." За да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Ти, докато не почувстваш това голямо противоречие в живота, ти не можеш да разбереш неговия дълбок вътрешен смисъл. Мнозина казват: „Аз не искам материални работи." Не ти трябват материални работи, но и ще ядеш и ще пиеш, и ще се обличаш с нови дрехи, и ще се събличаш, и ще се обуваш с обуща, и без обуща ще ходиш, и ще се жениш, и деца ще раждаш. Но едно е важно - да ядеш най-хубавата храна, да носиш най-хубавите дрехи, да раждаш деца, но не като рибата.