Ние не можем да изискваме от някой човек да бъде търпелив, не трябва да му налагаме търпението отвънка. Той трябва от вътре да съзнае туй, в неговото съзнание трябва да се роди туй търпение. Търпението не може да бъде всеки момент. Търпението някога е съвместимо, някога е несъвместимо. При какви случаи трябва да имаме търпение? Ако аз съм слаб и пред мене бесят някой човек, ще търпя, туй е Волята Божия. Но ако аз съм силен човек, и някои слабохарактерни хора бесят някого пред мене, аз няма да търпя, няма да запазя своето търпение, ще стана, ще вържа този човек, ще гледам да го разубедя и няма да кажа, че волята Божия е такава. И следователно, кога ни се препоръчва търпение? Когато съм слаб, ще търпя, защото слабият трябва да търпи. Когато съм силен, няма да търпя. Щом си силен, веднага трябва да помагаш. Сега, вие може да наведете мисълта, че Бог се нарича дълготърпелив. Но знаете ли от що произтича съображението на Бога в Неговото дълготърпение? Господ знае, че ако се разгневи, светът ще отиде. Следователно, заради последствията, които може да произлязат от Неговото разгневяване. Той е дълготърпелив. На едного, ако той се разгневи, светът ще отиде. Защото, ако той се разгневи, тъй ще се разгневи, както хората никога не са виждали. Тази е причината, задето Бог е толкова дълготърпелив. Той знае, че слабохарактерните, грешните хора няма да Го заставят за измени на законите, които той е поставил, да наруши своя мир, и да тръгне по техните умове, да върви по техния път. Той ще върви по своя път. Следователно, в туй отношение, търпението си има място и ние трябва да бъдем като Бога. Ако някой ни критикува, ние ще вървим по своя път. Няма да се спираме да разсъждаваме за критиката. Спрем ли се да разсъждаваме, даваме сила на критиката. Ние ще вървим в този път, в който сме убедени, който сме опитали.