Работиш с някого, не си сам. Никой в света не живее сам, не мислете. Казва: „Аз съм самичък.“ Човек е едно колективно същество и той трябва да го знае, това. И там е хубавото – че е колективно същество.

Когато вие говорите за любовта, как я разбирате? Вий говорите за любовта, казвате: „Аз обичам някого.“ Когато говорим за любовта, ще разбираме: Бог е идвал в нас. Може за 1 минута, за 5, за 10 минути, аз съм почувствувал любов към някого – този момент е свещен. Аз съм почувствувал за момент – то е присъствието на Бога в мен. Той Си е напуснал Своето жилище. Господ много рядко напуска. Ти се радвай, ако си почувствувал тази Любов! И ако ти си я почувствувал, в самата вечност тя ще ти дойде на помощ. И в най-мрачните часове на живота ти Господ ще дойде. Ако само за 5 минути те посети, ти имаш голям капитал. Вярвай в петтях минути! Но изгубиш ли вярата, ще дойдат най-големите нещастия. Даже една секунда е достатъчна, да почувствуваш този свещен трепет. Туй е великата истина в живота. Може да е тази любов към науката, към изкуството, към музиката – всички неща в света са живи. Музиката, тя не е нещо механическо, то е живот. И изкуството – самата идея, тя е жива. И някой в теб казва: „Работи, работи!“ – някой настоява. Работиш върху математиката, някой настоява: „Работи!“ Мъртви числа са тези, но намираш известно удоволствие – любов. Работиш с някого, не си сам. Никой в света не живее сам, не мислете. Казва: „Аз съм самичък.“ Човек е едно колективно същество и той трябва да го знае, това. И там е хубавото – че е колективно същество. И ще дойдат неговите съжители, помощници, ще му кажат: еди-на кое място в математиката – ще му покажат. И като свършите работа, ще се радвате всички, доволни сте. Ти се разговаряш, тъй, всички от теб са доволни. Само тъй можем да бъдем герои в света, тъй трябва да мислим. То е истинският път на един ученик, който иска да мисли здраво. Другояче ако мислиш – вятър те вее на бяла кобила.

Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане,
МОК - София, 19.12.1926г.