Да оставим старото и да възприемем новото в света. Новото в света, това е една любов, за която не требва да се говори. За Божествената Любов, ако искаш да говориш, прояви я. Отправи своята мисъл, своите чувства, своя ум дълбоко в душата си към Бога. В този нов живот мисълта е дишането на човека. Човек требва да мисли, за да живее; човек требва да чувствува, за да живее. И човек требва да диша, за да живее. Под думата молитва разбирам следующето: тя е дишането на душата. Колкото повече човек се моли, колкото повече отправя ума си към Бога като се моли, той диша. Когато се молиш, ти дишаш. Няма да поемете всичкия въздух, по малко ще поемаш въздуха и ще издишаш навън. За да се молиш, не сядай пред Бога с роптание. Но като се приближиш да се молиш, да усещаш една радост. Благодарете на Бога за хубавите мисли, които ви изпраща. За хубавите чувства, които ви изпраща, за приятелите си, за баща си, за майка си, благодарете за Слънцето, за облаците, за всичко. Благодарете, че сте на земята, че можете да ходите по нея. Че земята ви търпи. Че има кой да ви услужва навсякъде. Ние сме събрани тук. Това е благословение на Бога.