Някой се сили по външен път да обича всички хора. — Това е невъзможно. Какво трябва да направи, за да обича хората? За да отговоря на този въпрос, ще ви запитам: Как трябва да се отнасяте с изворите? Когато отивате при някой чист планински извор, турете устата си на главата му, отдето извира водата, и утолете жаждата си. Искате ли, обаче, да измиете краката си, ще отидете на долната част на извора, дето водата изтича. Следователно, когато отивате при някой извор, не мийте краката си на мястото, дето извира. Спазите ли това правило, по този начин вие проявявате любовта си. Този закон се отнася и до човека. Искате ли да обичате хората, не ги цапайте. Пийте вода само от главата на извора, а краката си мийте там, дето изворът изтича. Бог е, Който обича хората, а не човек. Човек може да бъде само проводник на Божията Любов. Той не е нищо друго, освен касиер на Божествената банка. Той е длъжен да дава на всеки човек от парите на тая банка по толкова, колкото е определено. И за себе си да задържи само тази сума, която му е определена. Рече ли да намали от сумата на другите, за да увеличи своята, директорът на банката ще го уволни. Директорът на тази банка не съди човека отвън, но отвътре. Той представя закона на справедливостта, който е безпощаден. И тъй, искате ли работите ви, както и тия на вашите ближни, да вървят добре, вършете волята Божия. — Как? — Както я разбирате отвътре, а не отвън. Никой не може да изпълнява волята Божия по закон, по външно налагане. Новият живот изисква вие да бъдете щедри, а не другите. Ако всеки си каже, че трябва от него да мине, въпросът е разрешен. Носете в себе си мисълта, никого да не подяждате.