Ще обуздаеш страха. Уплашиш се, искаш да хукнеш да бягаш. Спри се, предизвикай вярата! Закон има в света не може да ми се случи нищо. Ако наблюдавате някоя опасност, поотмести се, наблюдавай, но никога не бягай.

Вие правите всевъзможни движения. Имат ли тези движения някакво значение? В подсъзнанието на човека се набира известна излишна енергия. Когато с дясната ръка кажем така (настрана), тя е като проводник, а с лявата ръка, някоя част на тялото има недоимък – те придават. Тези токове постоянно се менят. Някой път с дясната предаваме, някой път – с лявата. Затуй са тези движения. Има известни движения, които са разумни, има движения, които са дисхармонични. Тъй за пример цигулката – дълго време взема, докато ти се научиш да имаш хармонични движения на лъка. На художника дълго време взема, докато придобие хармонични движения на четката. Или онзи, който мисли, дълго време трябва да прави своите упражнения. Когато човек мисли, стават известни конвулсии. Ако вий разглеждате човешкия мозък, когато човек мисли, много ясни танцувания стават. Колкото мисълта е по-интензивна, туй издигане е по-високо и бързо спадане, постоянно. Затуй именно мозъкът е стегнат в тази коруба. Ако пробийте дупка и почнете да мислите, мозъкът може да излезне до една педя, като някой рог. Като спре мисълта, ще се прибере. Движение навсякъде има. Щом има живот, има движение. Затуй не трябва да си туряте страх. Той произвежда дисхармонични конвулсии на мозъка, на сърцето, на белите дробове. Ще обуздаеш страха. Уплашиш се, искаш да хукнеш да бягаш. Спри се, предизвикай вярата! Закон има в света не може да ми се случи нищо. Ако наблюдавате някоя опасност, поотмести се, наблюдавай, но никога не бягай. „Ама, някой казва, как да не бягам?“ Представи си, че си в един кораб, паднеш във водата – къде ще бягаш? Ще ходите разумно, само ще направите крачките си по-големи, но няма да хукнете да бягате. Бягането е дисхармонично. Следователно движенията на мозъка ще бъдат дисхармонични. Всички емоции, които човек преживява, те произвеждат такива дисхармонични свивания на мускулите и покварва се човешката мисъл, покварват се човешките чувства.

Посока на растене,
МОК - София, 26.9.1926г.