Представете си, че на пътя ви се изпречи слон. Какво трябва да направите? Ако сте разумен, ще се отбиете настрана, да мине слонът. Ако не сте разумен, ще искате слонът да се отбие от пътя си. Ще кажете: Аз съм човек, а слонът - животно. Той трябва да отстъпи. Обаче, слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана, да не му пречите. Със слон не можеш да се бориш. Вижте, как постъпват децата. Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз. Като му даде да си хапне два-три пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и, където го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трябва да постъпва всеки човек с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е слон, с който трябва да се справите разумно. Ще и давате отвреме-навреме по малко ориз, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи към вас и започне да ви носи на гърба си. И тъй, правилно разбиране и разумност се иска от човека. Като се натъква на мъчнотии, да знае, как да се справя. Ако слонът иска да си хапне няколко смокини, трябва ли бакалинът да го боде с игла по хобота? Ако се опита да направи това, слонът ще му отговори така, че дълго време ще го помни. Ще напълни хобота си с вода и ще го опръска отгоре до долу. Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях. Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води към самообладание. Това се иска от всички хора. Хиляди години чака Бог, да види добри плодове от своите деца. Той казва: Една ябълка искам да изработите, но да е доброкачествена. Само онзи може да изработи нещо, да даде плод, който се е събудил, осъзнал и смирил. Ако не се събудиш, не можеш да работиш; ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна.