Всеки човек трябва да преработва мислите си, т.е. да ги дъвче, да намери начин за развиване на своите дарби и способности.

Стремете се към положителните методи, за да знаете как да развивате своите дарби и способности. Някои са намерили начин за развиване на дарбите си и лесно се справят с мъчнотиите си. Други не са намерили съответен начин и повече страдат и се мъчат. А всеки трябва да намери специфичен метод за себе си. Иначе даже и способни да сте, дарбите ви ще останат неизползвани. Запример, малко хора работят върху центъра на причини и последствия, поради което само констатират нещата. Запалила се къщата на някого и той разправя на всички, че го сполетяло нещастие. Защо се запалила къщата му, той не мисли, не търси причината на това нещастие. Който търси причините и последствията на нещата, той работи с мисълта си, прави анализ и синтез на своите мисли. Това наричаме ние „дъвчене в умствения свят“. Значи има два вида дъвчене: дъвчене на физическия свят и дъвчене в умствения свят. Истински ученият дъвче добре мислите си, смила ги и така ги изпраща в умствения свят. Всеки човек трябва да преработва мислите си, т.е. да ги дъвче, да намери начин за развиване на своите дарби и способности. Колкото по-съзнателно работи човек в това направление, толкова по-голям е интересът на разумния свят към него. Разумните същества се интересуват от способния, разумния, добрия, здравия и справедливия човек. Те се интересуват и от болния, лошия, несправедливия и неразумния човек дотолкова, доколкото могат да му помогнат.

Правилно дъвчене,
МОК - София, 25.5.1928г.