Ние искаме, щото всички хора да имат като нашите сърца и се стараем да ги обърнем. Това е най-голямото зло. Нека всяко сърце си остане такова, каквото го е създал Господ.

Тези дни дохожда при мен една госпожа, която ме наведе на една хубава мисъл и която ми показа колко правилно схваща Христовото учение. Разказа ми, че мъжът й вече не я обичал и я напуснал. Тя страдала много от това, постоянно плачела, но една вечер й се присънва един много жив сън. Сънува, че дохождат при нея някакви хора и й казват: „Жено, няма защо да плачеш, трябва да знаеш, че сърцето на мъжа ти не е твое, поради което нямаш право да искаш да го обръщаш. Представи си какво би било положението на твоя мъж, ако утре дойде друг някой и иска да обърне сърцето му към себе си. Какво ще излезе от това сърце?” Така и ние искаме, щото всички хора да имат като нашите сърца и се стараем да ги обърнем. Това е най-голямото зло. Нека всяко сърце си остане такова, каквото го е създал Господ. Всяко сърце по начало е добро, но става такова, каквото направление му дава умът. Когато се поусмихна някому и му кажа някоя блага дума, веднага и вие ставате доволни от мен, намирате, че съм добър. Но понамръщя ли се малко, казвате, че съм си изменил характера. Тези неща в света са привидни, те са едно фокусничество. Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в действителност. Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за теб, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията Воля!” Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива били родителите му, прадедите му и т.н. Учителят може да те обича, но когато правиш погрешки, той ще ти направи забележка. Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме!” Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш. В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, а неправилното й решение компрометира и мен.

Призваха Исуса,
ИБ - София, 19.6.1919г.