Много пъти в ума ви има подсъзнателни действия, които изразяват, че чрез вас духовете си говорят. И ти току си пипнеш главата, почешеш се. Ако те питат защо правиш това, ще кажеш, че не знаеш. Всички хора си чешат главата, но попитайте ги защо – те не знаят. Не, чрез туй чесане или пипане по главата други същества са, които се разправят със стария език. В една Школа трябва да се освободим от тия неправилни движения. Ние ще изолираме тия влияния и всички приятели трябва да ги държим вън от Школата. Тъй трябва да бъде, ако искате да получите посвещение в Божията Истина. Всички трябва да знаете в даден момент известна мисъл дали е ваша, или не. Ако е ваша, трябва да знаете как се е появила, а ако е чужда, ще знаете каква е, откъде е, какво е нейното произхождение. Ученикът трябва да знае всичко това точно. За пример, ако вие седите и някой съсредоточи ума си отзад на тила ви, вие несъзнателно ще се обърнете. Като влезете в театъра и поискате някой да се обърне, насочете погледа си към него и той ще се обърне, без да знае защо. Вие го карате да се обърне, но не владеете закона, не знаете кога трябва да го правите. Да кажем, че ти си заставил някой да се обърне към тебе, какво печелиш от това? – Нищо. Той се спира временно, обърне се и после си каже: „Що си губя времето?“ Ако ти си силен, ето как трябва да постъпиш: Виждаш, че един човек отива да напакости някому. Ти няма да го спреш, но ще насочиш своята мисъл към него и ще му кажеш: „Слушай, приятелю, ти отиваш на едно място, но ти нищо няма да спечелиш“. Предадеш тази мисъл и се върнеш. Този човек поседи, помисли, помисли малко и се върне у дома. Да го спреш и да му говориш – това не е наука. Ти си направил едно добро. Аз считам юнак този, който може да упъти някого в правия път, да употреби тази сила за добро. Трябва да дадем нова насока на мисълта на хората. Ако може да сполучим в туй, това е наука, ако не можем, всички тия мисли, които предаваме и приемаме, са несъзнателни мисли. Сега тия неща ни са потребни в дадения момент, когато сме в Школата.