Сега у всинца ви трябва да се зароди мисълта, да бъдете точни спрямо себе си, да имате един морал, не външен, не външно да бъдете точни пред него, но пред своето висше съзнание, защото иначе вие ще изгубите пред висшето съзнание, вие ще изгубите неговата сила и ще се намали вътрешната ви сила.

За да бъдете в пълния смисъл на думата хора, да разбирате смисъла на живота, вие трябва да изучавате динамическото влияние на думите, после динамическото влияние на чувствата. Има известни чувства, които през известни времена минават през вас. Те образуват два противоположни резултата и мислите, които минават през вас, също така произвеждат два противоположни резултата. Когато се подхранва една непроверена мисъл, вие имате противоположни резултати. Никога не ставайте носители на мисли, които не са проверени. Кажат ли ви нещо, проверете го. Доверието си има смисъл, но невсякога. Казвате: “Нали трябва да вярваме в хората.” Когато един човек вземе пари от мене назаем, аз мога да имам доверие в него, но когато аз имам доверие да дам нещо на човека, тогава и той трябва да се старае да не изгуби моето доверие. Трябва да бъдете точни. Който е взел 10 лева назаем, точно навреме трябва да върне парите назад. Не върнете ли парите назад, на вас липсва нещо. Турете си като правило да бъдете точни. Ако вие не можете да върнете десетте лева точно на времето, какъв характер ще имате? Ама баща ми ще ги върне. Ти на баща си не уповавай. Ти, като обещаеш при вземането на тези 10 лева, ами ще ги върнеш, не уповавай на баща си. Четири дена не яж и пости, но върни парите. Тези 10 лева именно ще те спънат. Ако ти вземеш 10 лева отнякъде и не ги върнеш навреме, ти може да развалиш живота си. Тези 10 лева ще спънат живота ти. Значи малкото разваля живота, тъй както малките микроби развалят организма. Не са милионите, които ви спъват. Ако някой е взел 10 милиона отнякъде, невъзможно е да ги върне, и затова безпредметно е да го съдят. В природата не те съдят защо не си върнал голямата сума. В случая може само да те съдят защо си взел тези пари, но там няма да те съдят защо не си ги върнал, а защо си ги взел. Но ако не върнеш десетте лева, ще те съдят защо не ги връщаш. Ще кажете: “Нека потърпи малко онзи.” Питам, ако той потърпи, той придобива търпение за себе си, но ако аз не върна навреме парите, какво ще стане с мене? Тогава отношенията между двамата се развалят. Добре, но ти изгубваш уважението пред себе си. Вземете например, човек пред себе си има едновременно две съзнания. Висшето, Божествено, съзнание казва: “Десетте лева, които ще взема, ще ги върна навреме.” Но като дойде другото съзнание, казваш: “Не връщам парите.” И ги изяждаш. След като ги изядеш, туриш една бяла лъжа и като Пилат извиваш ръцете си и казваш: “Баща ми не е милионер.” Нищо повече. Ти трябва да платиш парите. Три-четири дена ще постиш и ще събереш парите, и ще ги платиш. Някой вземе 5 лева и казва: “Колко са те?” Или пък вземе 10 лева. Наистина те са много малко. Вземете, нашите 33 лева струват 1 германски лев. А нашите 140 лева костват 1 американски долар. Това, което за нас е 140 лева, за американците е 1 долар, който е като нашия 1 лев. Сега у всинца ви трябва да се зароди мисълта, да бъдете точни спрямо себе си, да имате един морал, не външен, не външно да бъдете точни пред него, но пред своето висше съзнание, защото иначе вие ще изгубите пред висшето съзнание, вие ще изгубите неговата сила и ще се намали вътрешната ви сила. Ще се намали връзката между твоето съзнание и висшето съзнание и то ще престане да те кредитира. И всичкият упадък на човека се дължи на това, че неговото висше съзнание не го кредитира. Защото вътре има един, който не те кредитира и ти ставаш неспособен. Сега всички имате по 10 лева, които не сте върнали. Това е по отношение на времето. При самовъзпитанието за в бъдеще, ако вие в новата култура не можете да бъдете нови хора, ако не вземете тази максима - дадено обещание да се изпълни точно навреме, къде е новият човек тогава? Като обещаваш нещо, мисли хубаво. Но обещаеш ли веднъж, точно навреме да го изпълниш. Ти си човек на точното време. И ако англичаните се отличават с една добра черта, то е, че това, което казват, правят го. Те казват: “Всяко нещо на своето време.” Даде ли той обещание, той е като Уилям Скот каквото е казал, ще го изпълни. Мъчно можеш да го заставиш да даде обещание, но даде ли обещание, с малки изключения, изпълнява го. А българинът при сегашните условия обещава и не изпълнява. Та това е един дипломиран недъг, който трябва да се изправи. Вътре в себе си трябва да бъдете изправни.

Закони на доброто / Доброто и времето,
МОК - София, 28.2.1930г.