Често се говори за нас, че сме крайно миролюбиви хора, с никого не воюваме. – И ние воюваме. Представете си, че пред мене вървят двама души, които се разговарят енергично върху известен въпрос. Разговорът взима вид на скарване. Крайно раздразнен, единият вади револвера си, иска да убие другия. Веднага се спущам към него, хващам ръката му и казвам: Нямаш право да убиваш! Ако скриеш револвера в джоба си, ти ще спечелиш повече, отколкото ако убиеш другаря си. Питам: Кой от двамата е по-голям герой? Аз, който излизам срещу него без никакво оръжие, или той, който държи револвер в ръка? Герои трябва да бъдете! Не да отстъпвате пред мъчнотиите, но да ги посрещате с радост, да се справяте с тях. Светът се нуждае от герои. Някога е необходимо хората да се бият и воюват. Това изисква и самата природа. Бог се изявява на хората по два начина: по външен и по вътрешен начин. Давид запита Господа: Господи, от коя страна да нападна неприятеля си? Бог му отговори на този въпрос. И Моисей имаше условни знаци, дадени от Бога, по които да знае, кога ще победи и кога ще го победят. Докато държеше ръцете си нагоре, той побеждаваше. Щом ръцете му отслабваха, неприятелят му го побеждаваше. Евреите са умни хора. Когато трябваше да воюват, те винаги питаха Господа, да воюват, или не. Бог им отговаряше чрез пророците: Идете да се биете! Сегашните християнски народи не питат Господа, те решават всичко на своя глава. Те казват: Ние решаваме въпросите си сами, няма защо да питаме Господа. Следователно, войната се допуща само по закона на необходимостта. Когато казваме, че войната не е нужна за нас, разбираме, че тя не е потребна за вътрешния живот. Този живот абсолютно изключва войната. Така живеят всички разумни същества. При тях няма причина за война, за никакъв спор. Следователно, докато живееш вътре в себе си, никога няма да воюваш. Ако живееш външно, ще воюваш. Докато хората не се подчиняват на Божествения закон, войната ще съществува. Ако изпълняват Божия закон, те никога няма да воюват.