Никога не се стремете да стигнете върха на нещата.

Пред съдбата и мъдрецът мълчи. Съдят ли, убиват ли, бесят ли някого, мълчи. Представете си, че някой се дави. Наблизо минава една лодка. Ако турите давещия в лодката, последната ще потъне. Какво трябва да направите? Който иска да го спаси, той трябва да излезе от лодката, да се бори с вълните, а давещият да отиде на негово място. Ако спасите давещия, а вие се удавите, оправдана ли е вашата жертва? Ако е оправдана, тя има смисъл, но ако не е оправдана, вие се натоварвате с чужди грехове. Следователно, има случаи в живота, когато, и като прави добро, човек може да носи лоши последствия. Той трябва да знае, кога да прави добро, и кога да не прави. В правене на доброто, човек трябва да бъде умен, да се вслушва в Божественото начало в себе си. То всякога носи светлина. Божественото не се занимава с големи величини, с големи цифри. Ако в дома ви дойде някой беден, дайте му един обяд. За втори обяд вие не трябва да се задължавате. Остане ли и за втори обяд при вас, съдбата ще го хване. Щом се нахрани добре, той трябва да благодари и да продължи пътя си. Когато отивате в някой дом да се повеселите, направете същото: останете само един ден. На другия ден си заминете. Станете рано сутринта, натоварете камилите и продължете пътуването си. Останете ли повече от един ден, вие ще развалите работата. Отивате на религиозно събрание. Молите се, пеете, дохождате до голямо въодушевление и пожелавате да продължите събранието. Щом продължите събранието, вие минавате границата, а с това заедно разваляте цялата работа. Никога не се стремете да стигнете върха на нещата. Този закон действа навсякъде в живота. Връщате се у дома си за обяд. На пътя срещате един свой приятел и започвате да се разговаряте. Говорите пет-десет минути, но разговорът е интересен, и вие не искате да се разделите. Прекъснете разговора, оставете нещо и за друг път. Ако не прекъснете разговора си, вие ще закъснеете за обяда и ще се принудите да ядете бързо. При бързото ядене има опасност да се задавите. При всяко ядене, животът на човека е изложен на опасност. Съдбата дебне човека всеки момент. Като знаете това, бъдете постоянно в молитва. Без молитва не сядайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва. Това не значи, че трябва да се страхувате, но всякога бъдете будни, сами да се пазите. За да се пазите, вие трябва да имате знания.

Двете съзнания,
ООК - София, 6.2.1929г.