Казвам: Всеки от вас има по един камък, който прегръща. Няма човек, който да не прегръща по един камък. Но като прегръщате и целувате този камък, помолете се на Бога така: „Господи, ако аз обичам този камък, който Ти си създал, Тебе още повече ще обичам, но изяви ми се само.“

Един ангел забелязал, че всяка сутрин Бог отправя вниманието Си някъде и се чудел към кого ли е това внимание насочено и какво трябва да е това същество, което се ползува от вниманието на Бога. Той си мислел: „Навярно това същество трябва да е някое голямо и важно същество.“ Един ден той помолил Бога да го изпрати на Земята, да види кое е това същество, към което изказва Своето благоволение. Бог го изпратил на Земята. Какво било учудването на ангела, когато в една усамотена хижа той видял един езичник, който се молел на своя идол. Той прегръщал и целувал камъка и си казвал: „Господи, изяви ми се, искам да Те видя. Толкова години вече как Ти се кланям, но една сладка дума не чух от Тебе. Дума не ми проговори.“ Като видял как прегръща и целува камъка, ангелът си казал: „Ако този човек може така силно да обича един камък, колко повече ще обича Господа.“ Човек, който може да обича грешника, ще обича и праведника. Който обича сиромаха, той може да обича и богатия. Сега едва ангелът разбрал защо Бог дава такова внимание на това толкова малко и на никого неизвестно човешко същество. Този, който може да обича невежия, ще обича и учения. Мъчнотията не е в положителната, но в отрицателната страна. Тъй щото, човек трябва да бъде силен в мъчните работи. Мъчните работи дават радостите на човека. А радостта е естественото нещо за нас. Сега се изискват вярващи. Вие сте от силните вярващи. Аз считам, че всички вие сте от тези вярващи, които прегръщате и целувате този камък. Похвално е това нещо. Казвам: Всеки от вас има по един камък, който прегръща. Няма човек, който да не прегръща по един камък. Но като прегръщате и целувате този камък, помолете се на Бога така: „Господи, ако аз обичам този камък, който Ти си създал, Тебе още повече ще обичам, но изяви ми се само.“ Ще кажете, че това е идолопоклонство. Аз гледам другояче на въпроса. В скръбта си ние търсим Бога. В любовта, в омразата, във всички противоречия ние също търсим Бога. Няма същество на Земята, което, като изпадне в противоречие, да не търси Бога. Този вътрешен език е мъчен за разбиране. Но мъчните работи са за човека. Ако човек не беше съгрешил, какво щеше да бъде? Божията любов щеше да остане неизявена, но щеше да се изяви по друг начин.

Кротките, миротворците,
НБ - София, 12.11.1939г.